Народните будители са светъл пример за нас.
е са ни завещали своята смелост и честност, своята дълбока любов към отечеството.
Денят на народните будители възниква в трудното време на духовна разруха след Първата световна война. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите.

НА ТОЗИ ДЕН НЕ ТРЯБВА ДА ЗАБРАВЯМЕ ИМЕНАТА И ДЕЛАТА НА:

Паисий Хилендарски – монахът, който се е превърнал в знаме на българското Възраждане с едно от най-великите дела в историята ни – създаването на писана българска история, чиято цел е да събуди искрата на патриотизма на народа ни, да му вдъхне самочувствие, припомняйки му славното минало, извоювано достойно от предците ни.

Софроний Врачански – бележит възрожденски писател, общественик, просветител, родоначалник на новобългарската литература и строител на новобългарския книжовен език. Той е и човекът направил първия препис на знаменитата „История славянобългарска“.

Васил Априлов – помогнал да се построи първото българско светско училище в родния си град Габрово.

Петър Берон – авторът на „Рибния буквар“, въвел нов начин на преподаване, придал европейски вид на нашето образование.

Христо Ботев – национален герой, революционер, поет и публицист, оставил след себе си велики стихотворения като „Майце си“, „Към брата си“, „На прощаване“, „Елегия“, „До моето първо либе“, „Хайдути“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“ и много други. Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература.

Димитър и Константин Миладинови – възрожденски патриоти и учители, събрали в сборници много народни песни, пословици, гатанки и обичаи.

Добри Чинтулов – човекът, създал текстовете на най-обичаните песни, които пеем и днес: „Стани, стани, юнак балкански“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Къде си, вярна ти, любов народна?“.

Васил Левски, чиято отдаденост и саможертва в името на свободата е най-силното човешко качество.

Любен Каравелов – български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф и безспорен национален герой допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в национал революционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те години на 19 век.

Добри Войников – писателят драматург, основал първия български театър, с което положил основите на театралното изкуство у нас, подложил на критика чуждо поклонничеството в пиесата си „Криворазбраната цивилизация“.

Неофит Рилски – първопроходник и продължител на идеята за превръщането на българското образование в светско.

Св. Първоучители Кирил и Методий,  Наум Преславски, Св. Климент Охридски, Йоасаф Бдински, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, Георги С. Раковски, Иван Вазов, Захари Стоянов, Алеко Константинов, Захари Зограф, Стефан Караджа, Хаджи Димитър,  Васил Друмев, Панайот Волов, Константин Величков, Екзарх Йосиф, Пенчо П. Славейков, Ангел Кънчев, Анастасия Димитрова, Даскал Ботьо Петков, Бачо Киро Петров, Матей Преображенски Миткалото, Йоаким Груев, Антим I, Васил Петлешков, Христо Г. Данов Найден Геров, Филип Тотю, Константин Фотинов, Баба Тонка Обретенова, Марин Дринов, Стоян Заимов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Сава Доброплодни, Евлоги и Христо Георгиеви, Панайот Хитов и още стотици радетели за българско самосъзнание.

Те са помогнали на народа да се събуди от мрака и незнанието.

„О, будители народни, цял низ светли имена чисти, сияйни, благородни, вий сте нашите знамена най за вечни времена.“