Във връзка с големия медиен интерес и множество публикации вкл. във Фейсбук и други мрежи относно гражданско дело №1104/2018г. и свързаното с него производство по гр.д.№ 271/2014г. РАЙОНЕН СЪД ЧЕРВЕН БРЯГ изразява следното :

Не отговарят на истината изложените твърдения и внушения за дейността на съдия от Районен съд Червен бряг, че при обявяване на смъртта на М.И.М. през 2014г. не е спазен закона.

Обратно, при водене и решаване на гр.д.№ 271/2014г. по описа на Районен съд Червен бряг са спазени всички разпоредби на Гражданско процесуалния кодекс и Закона за лицата и семействата .

Производството по гр.д.№ 271/2014г. по описа на Районен съд Червен бряг е започнало на 02.04.2014г. с правно основание чл.549, ал.1 и сл.ГПК връзка с чл. 14 от Закона за лицата и семейството, като е образувано по искане на Д.И.Г. против Община Ч.бряг и Районна прокуратура Червен бряг за установяване на смъртта на лицето М.И.М. В хода на производството е спазена разпоредбата на чл.549, ал.1 и чл. 550 ГПК като молбата е отнесена пред родово и местно компетентен съд. В закрито заседание съдът е постановил да се съберат сведения за отсъстващия от неговите близки и последните са конституирани като заинтересовани страни. Като контролираща страна участие в откритите съдебни заседания е взел представител на Прокуратурата на Република България.

В хода на производството е събрана служебно информация чрез писмени справки от различни държавни и общински институции – от Община Червен бряг /за родствени връзки, удостоверение за раждане и родствени връзки, личен картон на лицето и др./, Кметство с.Чомаковци / за установяване на обстоятелството посещавал ли е М.И.М. постоянния си адрес и кога за последно е забелязван/, от МВР /обявен ли е за общодържавно издирване и провежда ли се издирване към 2014г., установено ли е местонахождението му/, от Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ /намира ли се лицето в някое от местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода/, Национална следствена служба /намира ли се лицето в някой от следствените арести в страната с мярка „Задържане под стража“ , ОД на МВР-Плевен /за задгранични пътувания на лицето, регистриран заявителски материал, за издаване на документи за самоличност и др./, РУ на МВР-Червен бряг /за установяване на данни за местонахождението и адреса на М.И.М., за подавани жалби и сигнали от лицето и срещу него и др/, Районна прокуратура Червен бряг / за образувани дела и преписки от и срещу М.И.М./ , от Община Лъки, РУП Асеновград и други.

В хода на производството са събрани множество писмени и гласни доказателства, че лицето е в неизвестност повече от 15 години.

Писмените доказателства по делото установяват, че последното известие за М.И.М. е от дата 04.08.1994г./ близо 20 години преди датата на завеждане на исковата молба по гр.д.№ 271/2014г. по описа на РС-Червен бряг/, когато трудовото му правоотношение е било прекратено. След тази дата по делото няма данни лицето да е имало контакт с държавни или общински органи.

В резултат на проучването на съда е установено, че лицето не е подновило документите си за самоличност и последният издаден такъв е граждански „паспорт „.

В охранителните производства по обявяване на отсъствие или смърт по чл.549 и сл. ГПК се цели най-общо да се защитят интереси, застрашени от продължително отсъствие на лице, за което няма никакви сведения. Според разпоредбата на чл.14 ЗЛС след като изтекат 5 /ПЕТ/ години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът по искане на прокурор или всеки заинтересован обявява неговата смърт. Не е необходимо обявяване на лицето за общодържавно издирване. Достатъчно е да се установи, че след изчезването на лицето в продължение на пет години липсват каквито и да било сведения за него.И това е предвиденият в закона необходим минимум за да се приеме, че лицето не е живо и да се обяви смъртта му като се определи и денят на предполагаемата смърт. В тази насока е и практиката на Върховния касационен съд – Решение №400 по гр.д.№ 1646/2010г. ВКС; Решение № 199/18.10.2017г. по гр.д.№ 4445/2016г. Г.К. IV Г.О. на ВКС и др.

Следва гражданите да имат предвид и обстоятелството, че за разлика от предвидените случаи на провеждане на щателно издирване по наказателни дела, по граждански дела съдът не разполага с правомощия да обявява едно лице за общодържавно издирване. Това правомощие е изцяло предоставено на органите на МВР по искане на роднините на лицето. В конкретния случай Д.И.Г. е подала молба за обявяване за общодържавно издирване на М.И.М. през месец юли 2009г.

Производството по гр.д.№ 1104/2018г. по описа на Районен съд Червен бряг е образувано по молба на М.И.М. с правно основание чл.552 ГПК и е разпределено на случаен принцип в Централизираната система за разпределение на делата измежду двама граждански съдии. В молбата М.И.М. посочва, че „ узнал за обстоятелството, че е обявен за мъртъв през 2014г. и моли съда да отмени Решението по гр.д.№ 271/2014г.

Защитата на правата на лицето, чиято правна сфера е засегната, е осъществена в рамките на гр.д.№1104/2018г. по описа на РС-Червен бряг и решението, с което е обявена смъртта му е отменено.

Независимостта е основната ценност на съдебната власт, предпоставка за върховенство на закона и гаранция за справедлив процес. Тя позволява на съдиите, които са натоварени с вземането на важни решения относно живота, свободите, правата, задълженията и собствеността, и ги предпазва от пряко влияние на страните по спора и неправомерна намеса от органи на държавна власт, външни организации и физически лица.

Всякакви изказвания или коментари по отношение на съдебни актове, които съдържат необоснована и неаргументирана критика, неверни фактически твърдения, манипулативни внушения, засягат независимостта и накърняват общественото доверие в съдебната система.